Мръсни форматни войни

От детска възраст си спомням 2 форматни войни: BETACAM vs. VHS и miniDisc vs. CD.

Особено първата беше много важна. Бащата на един приятел се върна от гурбет в арабския свят и донесе видео SONY BETAMAX. Страхотно качество на картината, невероятен звук и тн, хвалеше той новата си придобивка. Съвсем скоро след това настъпи отрезвяването, в късносоциалистическа България, която винаги се е пробвала да върви с победителите, имаше само един видео формат – VHS. И така, докато ние си меткахме филмчета всякакви, моя приятел циклеше в един малочислен BETAMAX клуб и се чувстваше буквално като прокажен.

В момента се води поредната много важна форматна война: HD DVD vs. Blue Ray – формати за кодиране на звук и картина с висока резолюция върху физически носители. Лагерите са както следва:

- зад HD DVD стоят Toshiba, NEC и Microsoft.

- зад Blue Ray стоят една камара народ – Apple, Dell, Hitachi, HP, JVC, LG, Mitsubishi, Panasonic, Pioneer, Philips, Samsung, Sharp, Sony, TDK and Thomson

Изходът е важен не само за воюващите страни, но и за потребителите. Нали не искате да се окажете с плейър за хиляди левове, който може да плейва само 3 диска, примерно. Или да се изръсите за лаптоп Тошиба с вграден HD DVD драйв, а видиотеката да дава филмчета в Blue Ray формат.

Развоят на войната:

След бързия старт на HD DVD формата още през 2005 и продажбата на няколко стотин хиляди плейъра и рекордера и вграждането на драйвове в настолни и преносими компютри и добрите продажби на HD DVD add-ons Xbox 360, Blue Ray контраатакува с един брилянтен ход миналата година – Playstation 3 драйва поддържа Blue Ray. Аз, макар съм x-фен, признавам, че PS3 е страшен хит. Това се превърна в потентна ракета-носител за иначе по-комплицирания Blue Ray. Преди месец, около Коледа, се разигра истинска битка – кой ще продаде повече системи с единия или другия формат, кой ще завоюва повече домакинства. Към онзи момент ситуацията изглеждаше балансирана, докато през ануари 2008 Warner Bros не взеха решението да подкрепят Blue Ray и да релийзват медийните си продукти под този формат. А те са най-големия играч.

Това изглежда ще предопредели съдбата на HD DVD. Поне такива емоционални мнения се чуват напоследък. Gartner даже и потребителски анализ по темата извади в последните дни. Но Gartner са като нашия Gallup, резултатите от анализа са неразривно свързани с поръчителя на изследването, така че много не им вярвам. Не им вярвам и защото Microsoft е плеймейкър в HD DVD отбора.

MS никога не са губили форматна война. Всъщност те спечелиха най-голямата водена досега, която все още формира нашето ежедневие – PC vs. Mac. Apple са наистина изящни, ефективни и тн, но се задоволяват с трохите на пазара на компютърни системи.

Но, според професионалното мнение на един човек, режисьорът Майкъл Бей (Transformers, Bad Boys, Armageddon, The Rock, The Island) Microsoft всъщност искат и двата модела да се провалят, защото те сами лансират трети бизнес модел – на даунлоуда, а не на съхраняване на информацията върху междинен физически носител. Ако е така, аз лично ще започна да ги наричам Мефистофт…

Какво мисля аз: Microsoft не играят двойна игра, Майкъл Бей е празноглав лаладжия, а HD DVD ще спечели. Точно сега това мнение звучи като лош съвет, но come on! – Blue Ray го има само в плейстейшъна. А Тошиба току обявиха мажорно намаление на цените. А що касае Warner Bros, откакто интернет започна да формира битие и житие на хората, те взимат грешно след грешно решение. Защо да са прави сега?

GIF анимацийки за твоя блог

Попаднах на строхотно сайтче, което прави gif-чета всякакви. Аз така и не сколасах да проумея как се правят анимацийки с Photoshop-а. След един тон четене чатнах, че трябва да си доинсталирам някакъв туул за целта…Но може и да не съм прав. Както и да е – Gickr прави всичко, което на мен като блогър ми трябва. Сега съм на път да визуализирам наедряванто на шкембето си, но за това ми трябва още малко време. С яденето се движа добре…

Принципът при гиф-анимацийките, знаете, е ясен: ъплоудват се колкото искате снимки, задавате размер и скорост на ротация и гикър! магията става Гифчетата стават и без логото в горния ляв ъгъл, но затова трябва да се регистрирате. По нещо Gickr e свързан с Flickr, защото можете да ползвате директно снимките си от този албум. За фенове, което имат какво да предложат на света – нещо смислено, не само нарастването на шкембето си – има и състезание с награден фонд няколкостотин долара И PS3! Хайде, светът е плосък, можете да спечелите като едното нищо.

Супер фън!

ПС: Девойката горе е дъщеря ми….По-голямата…

Долу ръцете!!!

Бил Гейтс и Стийв Джобс в Господари на Ефира

Не точно, но подобно на блиц интервюто на Господарите, паралелното лингвистично изследване проведено от Тод Бишъп върху начина на изразяване на тези две икони на технологичния свят цели ние да разберем малко повече относно това, какво представляват те всъщност, как мислят и как биват възприемани от другите.

С помощта на две тулчета: 1. Таг клауд мейкър и 2. Лингвистичен анализатор, Тод наскоро е записал изявленията на Гейтс и Джобс по време на организираните от двата гиганта технологични експа, съответно писи доминираното Consumer Electronic Show и на Apple – Macworld. Резултатите са следните:

Бил Гейтс – Consumer Electronic Show   Tag-облак Гейтс Средно думи в изречение: 18.23 Лексикална наситеност: 24.52 Сложни думи: 5.2% Сложност на изказа: 9.37

Стий Джобс – Macworld   Tag-облак Джобс Средно думи в изречение: 13.79 Лексикална наситеност: 15.76 Сложни думи: 3.18% Сложност на изказа: 6.7

Без паника! Следват разяснения и анализи:

“Средно думи в изречение” е показател за това от колко думи се състоят изреченията в речта на оратора. Счита се, че колкото по-дълги са изреченията, толкова по-неразбираемо става говоренето/писането на един човек. В това отношение е странно защо маркетинговия мозък на Джобс използва изречения с цели 5 думи по-кратки от инженерния на Гейтс. Това маркетинга и продажбите са си лаладжии по природа.

“Лексикална наситеност” е показател, който измерва четливостта на даден текст. Това се прави като се измерва колко различни думи от 100 казани/написани са ни били нужни, за да се изразим. По правило текст с лексикална наситеност над 60% (на 100 думи, 60 са неповторени) се счита за трудно достъпен. Текст с лексикална наситеност под 40% се счита за фасулски лесен и достъпен. Макар и двамата да са под 40%, отново се вижда тенденцията Бил Гейст да затруднява повече слушателите/читателите си. Не само използва по-дълги изречения, но и използва повече на брой уникални думи.

“Сложни думи” са думи, състоящи се от 3 или повече срички. Пример за проста дума: ЛЮ-БОВ. Пример за сложна дума: ИН-ТЕР-НЕТ. При софтуерните инженери нещата са обърнати, простата дума е сложна за тях, а сложната – проста (no offense, bro . Бил Гейтс отново ги навързва по-дълги едни такива комплицирани.

“Сложност на изказа” е доста сложносъставен показател, който се опитва да покаже, колко години обучение (по щатски стандарт) трябват на слушателя/читателя, за да разбере без проблеми изложения текст. В това отношение Бил Гейтс направо закопава публиката – цели 3 години повече зубрене се изискват, за да разбереш големия Бил.

ВНИМАНИЕ РОДНИ БЛОГЪРИ!

Това, че вече знаем кой се изразява по-достъпно от двойката Гейтс-Джобс е ок, но дайте да видим ние нещо от това можем ли да спечелим или за пореден път ще се нафрашкаме с ненужно инфо .

Аз лично пробвах тулчето за лингвистичния анализ и ви казвам, че кърти.

Ако искате направете следното:

1. Имате текста на вашия пост.

2. Прекарвате го през конвертор кирилица –> латиница тук.

3. Пейстнете латинизирания текст тук и вижте, доколко е достъпен и разбираем.

За този пост картинката е следната:

Общ брой използвани думи: 419
Уникални думи: 244
Брой изречения: 32
Средно думи в изречение: 13.14 Яху! почти като мистър Джобс.
Сложни думи: 96 (22.91%) Бива…
Лексикална наситенсот: 58.23% Хмм…
Сложност на изказа: 14.40 Хм!

Притесних се дали не съм много неразбираем и реших да чекна някои постове на блогъри от моята мрежа в pinga: ladyvera, milena, ntpavlov.

Направих го и чудо!!! Проумях, защо съм харесал постовете им и защо съм ги добавил като приятели. Всички са с интереси, тематика и най-вече СЛОЖНОСТ НА ИЗКАЗА близки до моя. За всички трябва да си с поне 14 години образование, за да можеш да ги разбереш до степен достатъчна, за да им се насладиш

Уникално, казвам ви!

Пробвайте и вие – its fun

Yahoo! и 20% от служителите на улицата. Какво означава тази вълна от уволнения?

От известно време държим под око масовото напускане на шефове от Yahoo! (130 000 000 уникални посетители на месец). Опитвахме се да спекулираме дали това е този случай “след Х години дойде време за ново предизвикателство” или другия случай “преди менажираше 1500, сега менажира 14 000 човека и не се справя” или пък е трети случай “плъховете първи напускат потъващия кораб”.

Очертава се да е третия сценарий. Вчера, Джери Янг, CEO на Yahoo, обяви публично пакет от мерки чрез които се цели:

1. да повиши доходността

2. да обърне сриващия се курс на акциите нагоре

3. да стесни фокуса на безобразно разхвърлялия се интернет портал до няколко доходоносни сървиса.

Обратно на морската практика, в корпоративния свят, след като плъховете напуснат кораба първи, капитанът (CEOто) изхвърля насилствено и част от екипажа, за да може корабът да олекне и да се справи по-ефективно с вълнението. Точно това обяви вчера г-н Янг – съкращаването на няколкостотин служители от общо 14 000.

За последно Yahoo е съкращавал служители през 2001, веднага след Големия Взрив. Дали сега не са проявили креативност и са реагирали преди Втория Голям Взрив? Отговорът е някъде в бъдещето.

Но преди да се отпуснем относно тези черни прогнози, е добре да погледнем какво направи Yahoo през последните 7 години. Купуваше компании наред и доста набъбна. Около Сан Франциско 2002 се разправяше анекдот за уволнен 2001 година служител на Yahoo, който постъпил на работа във фирма, която 2002 била купена от Yahoo и пак станал техен служител . Но майтапите настрана! За разлика от Google, в чиито придобивки винаги се е виждало логиката, потвърждение на единната посока (за сведение: Google искат да станат най-голямата рекламна агенция в света или поне искаха допреди време…) при Yahoo посоката в един момент се загуби.

Компанията прояви интереси в телекомуникациите, търсачките, уеб 2.0 услугите, онлайн рекламата, онлайн търговията, медиите, социалните мрежи. Всичките и нови покупки обаче се характеризираха със следното, Yahoo се опитваше да се намеси на нечий пазар, да оспори нечие пазарно лидерство. Понякога самоцелно, сякаш от алчност и спортна злоба. Докато не заприлича на нищо.

Трудно се управлява компания, която е в едно търсачка, онлайн партньор на Eurosport (което в пакет е хостинг и сървър спейс провайдър), интернет доставчик, има една дузина мрежи и тн. Просто гръбнакът на компанията, успешния и бизнес, не успя да износи всичките нови попълнения. Защото в интернет бизнеса, успешните ти сайтове промотират новите ти услуги.

Ето вижте и у нас в мини-вариант: Нетинфо купува bgreporter.com и svejo.net и банерчета на тези 2 сайта се завъртат в абв пощата и по всички други сайтове, и започват да меткат посетители към новите. Фасулска работа! Но не и когато купуваш по 3 нови компании на седмица.

Отделно Yahoo се забърка във всякакъв сорт скандали: поддържали избиването на акули покрай alibaba.com, половин година сърби не можеха да се регистрират заради антисръбски сентимент в мениджмънта, цензорираха контент в Китай и много, много други.

Миналата година Yahoo продаде или просто затвори някои свои услуги: Kelkoo, MingleNow сред тях. Сега този човек, Джери Янг, Chief Executive Yahoo!

е твърдо решен да реструктурира компанията, да фокусира бизнеса и в крайна сметка да я спаси от лапите на Майкрософт – 2 пъти този месец изплува слухът, че MS ще купува Yahoo.

За целта се жертва сегашната линия на изграждане на самодостатъчна империя от услуги a la Microsoft (в скоро време и Google май), за сметка на специализация и отваряне към чужди допълващи услуги. OpenID и DataPOrtability инициативите само могат да помогнат.

Според нас ще успеят. Все пак имат 7 000 000 000 $ годишен приход и само 14 000 служителя, със стотици пъти по-голям доход на служител отколкото БТК, примерно.

Бегло базирано на материал New York Times

Когато 80% от девелопърите ни си работят от къщи.

Преди години в Wizcom, сега Sciant, бяхме пионери във въвеждането на инструменти за мониторинг и анализ на процеса на софтуерен дивелопмънт. Всичко започна оттам, че Murcury Interactive, когато още бяха израелска компания, аутсорснаха при Wizcom разработката на първите си системи (Test Director etc). И така хем ни отвориха очите, хем ни дадоха безплатно самите тулове.

Сега идва втора вълна на онлайн базирани тулчета, които правят абсолютно същото като гениалните неща на Interactive: тракинг, мониторинг, ранкинг, като цяло IT governance на девелопърска и QA активност.

Времената са едни такива флуктуални, че все повече компании нито назначават девелопъри, нито аутсорсват, ами преdпочитат да сетъпнат един дев сървър и да отварят акаунти на всеки фен, с който успеят да се споразумеят. Така де – да не сме индийци да пътуваме до якия интернет, в БГ якият интернет идва в къщи.

Една малка компанийка Ohloh (четирима човека) практикува точно такъв дистанционен девелопмънт, но се принудила да си направи собствена системка за тракинг (нещо като Slife, но за дев комюнити). Сега, след като продуктите на Ohloh са готови, компанията отваря решението си, така че и други компании да могат да тракват своите кодери. Тулчетата се намират тук.

Примерно от Ohloh Labs можете да си инсталирате Ohcount, което е command line брояч, който в последствие и анализизра сорс кода. Линиите код, които са добавени от всеки девелопър (по-добре да използвам този англиканизъм, кодър винаги ми е звучало малко като порода кучета) биват следени и чрез това се прави статистика за производителността на всеки. Охло използва натрупаните данни, за да чертае много яки обобщени статистики, от които могат да се извадят някои генерални трендове относно използваните в проектите програмни езици. А след като Ohcount мине през сорса и бъговете лъснат, направо можеш да кажеш кой колко е ефективен. Естествено, ние сме уеб 2.0 и тук става въпрос за девелопъри, които работят от вкъщи, никой няма да им диша във врата, защото тези хора са фенове по природа. Идеята тук е цялото комюнити да си помага взаимно и да се дърпа напред до успешен край на всеки проект.Тулчето съпортва 35 езика, сред които C/C++, Java, Ruby, HTML и XML.

Като цяло дръжте по око този линк…

Take care!

Реклама в телефонната слушалка

Спомняте ли си за онези викинги, които само преди няколко години стартираха виртуален мобилен оператор, при който потребителите не трябваше да плащат разговорите, но в замяна трябваше да изслушват реклами, които всъщност субсидираха разговора?

Не било писано на този модел да просъществува тогава. Причината бяха самите клиенти, за които размяната безплатен разговор срещу частично отнемане на свобода и удобство не се стори честна. Защото представете си следната ситуация: тъщата ви сварва върху съседката (като в рекламата на БТК вие случайно сте там ) , хъмка и изважда тела. Вие изваждате вашия тел. Става малко като в каубойски филм, кой пръв ще се добере до жена ви. Тя набира, вие набирате. На тъщата телефонът се свързва, вашия започва да излъчва реклама…Тъпо!

Сега историята се повтаря. Този път с претенциите да е абсолютен успех. Компанията за интернет телефония Jangl тества от края на миналата година технология за ембедване на кратки аудио рекламки, които обаждащата се страна ще стрябва да изслуша. Потенциалните рекламодатели, според Jangl, са геймърски и рингтон компании, и много други. С това става ясно в коя клиентска група се е прицелил Jangl: 12-15 годишните. Някои явно си мислят, че тийнеджърите биха поели всякакъв шит стига да е нов и безплатен.

Друга една такава компания със сходно име, Jajah, оповести плановете си да стартира рекламки в разговорите през тази година. Сделката е следната: клиентите се съгласяват да се възползват от услугата и в замяна на търпението да изслушат 15 секунден аудио клип ще получават кредити, които ще намаляват телефонната им сметка.

Като се замисли човек, за един тинейджър нямa да е никакъв проблем да набере номер и да изслуша следното: “Моля, изчакайте, докато Джаджа Ви свързва. Безплатния Ви раговор се осъществява с помощта на Xbox 360, страхотно гейм изживяване.”

В България ми се е случвало да изслушвам кратки рекламки, когато се обадя на някои компании и ме оставят на изчакване, докато търсят човека, с когото трябва да говоря. Не е кой знае колко по-различно. Но все пак тук става въпрос за VoIP, компании като Jangl и Jajah могат да таргетират рекламките си доста прецизно.

Примерно, вие се обаждате на брат ви в Лондон и изслушвате рекламка на WizzAir за офертите им за Лондон – няма лошо. Една друга стартираща компания VoodooVox казва, че в около 30% от разговорите им има рекламки, тоест горе-долу толкова потребители са оптнали за този сървиз. Това може би ще е изход и за някои наши (леко в криза в момента) VoIP оператори като Орбител да излязат от нещо като кризата, в която се намира услугата. Все пак това, което го могат те по-добре от Скайп е да обработват рекламодатели на местна почва.

А рекламодателите могат да бъдат всякакви: банки, недвижимости, коли, техника и тн.

Самите пионери в този бизнес признават, че това е доста дръзка услуга. Но такива са времената – дръзки – казва Майкъл Черда, основател на Jangl.

Във всеки един случай нещо се мъти на този фронт, щом компании като Pudding Media получават 8 милиона $, за да преследват тази идея…

Базирано на материал от Fortune.

Интерактивната пазарска количка на Microsoft

Рекламата в телевизия, радио и принт медии навлиза във все по-дълбока криза. В навиците на хората настъпи значитална промяна и те престанаха да ползват старите медии. Shift happens Знаете, умните хора са в нета, а не пред телевизора. Нещата винаги стоят така, че кризата за едни е шанс за други. В момента рекламното внушение прилича на новородено костенурче, което драпа да стигне океана (разбирай човешкото съзнание), където да заплува на воля. Тоест, то (рекламното внушение) е родено с един неумолим, древен инстинкт да не остане на сухо…

Според мен 2007 беше ключова в този бранш, станахме свидетели на епични битки, чрез които, образно казано, се ковеше новия рекламен ред. Microsoft купи aQuantive за огромна сума, но само с тази стъпка се изравни с Google, AOL купи Quigo и Tacoda ангрос, Google купи Double Click и едва наскоро получи разрешение от антимонополната комисия да влезе във владение, 20th Century Fox си има MySpace с една едничка цел – да поства реклами, Viacom се сдружи един път с Microsoft и отделно с Google, макар че с последния се съдят за 1 милиард заради наранени права чрез YouTube. Краси Гергов продължава да купува телевизии на килограм.

Търсят се и се намират всякакви канали за постване на реклами. Моля, прочетете постът който ще се появи след този, за да разберете как рекламите ще влязат и в VoIP разговорите ни. Ако нещо ви притеснява в последното изречение на предишния параграф, прави сте – нелогично е. Но той Краси точно това прави. Има нещо гнило в Дания, дето се вика…

Microsoft е на път да осъществи една четиригодишна мечта, да сложи рекламни мониторчета на пазарските колички в суперите. Идеята между другото е гениална, в интернет епохата и пазаруването в супера няма да е същото.

Още преди 2 години в Германия се чудех как е възможно купувачите сами да си касират покупките, ама на – може. Задава се излишък от касиерки…

Ta Microsoft и MediaCart Holdings Inc са създали изцяло нова количка. Гениалното в случая е, че имайки технологията на aQuantive, Microsoft могат да излъчат рекламка за стоката в момента, в който купувачът е във физическа близост до нея. Истински, холистичен, гео- и клиентски-центриран и всякакъв друг вид маркетинг в действие

Инструкцията за работа с количката е колкото първия том на “Война и Мир”. Ако въпреки това имате проблеми с боравенето, можете да вземете няколко урока при сертифициран консултант. Цена – 50 лева/час, място – във Вашата Билла, време – в извънработно време.

Facebook, досега и за в бъдеще.

Тази неделя в предаването “60 минути” на CBS беше интервюиран Марк Зъкърберг(Mark Zuckerberg), основател и CEO на Facebook. За него съм чувал, че на визитката му пише “I am the CEO, bitch”.  60 000 000 регистрирани потребители във Facebook  явно не са афектирани от така изписаната длъжност на г-н Зъкърбърг, защото си влизат поне веднъж седмично в акаунта и прекарват там средно 12 минути.

Предлагам ви да видите краткото представяне (малко над 12 минути), което само по себе си носи цялата есенция на същинското предаване.

След като го изгледах ме налегнаха разнопосочни мисли.  За Facebook и за 2.0 като цяло. Уеб компаниите от втората вълна започват малко по малко да падат в капана на  монетеизацията (като тези от първата).  Всъщност в самата монетеизация няма абсолютно нищо лошо, ако не беше ужасяващото разминаване между първоначалното приложение и последващото развитие на всеки един 2.0 продукт.

В случая с Facebook- платформа, която свързва индивиди, и последващите опити на създателите и да превърнат комуникиращите потребители в клиенти на разнообразни стоки.

Всъщност това е огромното предизвикателство пред всички сега и може би това ще роди уеб 3.0, след като 2.0 сподели съдбата на първия взрив.

В момента съществени вярвания на втората вълна са разбити на пух и прах и многото  мъгляви отговори на неудобни и конкретни въпроси, които дава г-н Зъкърбърг само потвърждават това твърдение:

1. големият трафик (collecting eyeballs, както го нарича Гай Кавазаки)  не означава непременно достатъчно приходи.

2. Разполагането на социалната и икономическа дейност на индивида върху една плоскост се оказва контрапродуктивно.

3. Визионерът трябва и да е мъдър, не само умен. (разликата е, че мъдрия разбира и хората, не само машините и технологиите)

Но с цената на много жертви (компании, пари, работни места и др) и страдания социалните мрежи ще се превърнат в новите пазари на бъдещето. Единствения проблем към момента е онзи до болка стар проблем от първата уеб епоха, при който един млад човек създава продукт/система/платформа и прави първия си милион преди да е правил секс и съответно (непознал човешката природа от всичките и страни му се иска хората бързо да възприемат и използват всичко от неговия продукт/система/платформа, да променят практики и навици, изграждани с десетилетия и наследени от поколения, почти безусловно.

Но хората (особено от класичското мнозинство, което в крайна сметка донася успеха на един продукт/система/платформа) си се движат със собственото си темпо, а то винаги е с милиони светлинни години по-бавно от очакванията на инвеститорите, които са вложили огромни пари в начинанието на младия човек.

Надеждата обаче е жива. В горното филмче, анализаторката от Forrester Research Карлин Лий казва: “забелязва се тренд хората да преориентират търсенето си от Google към социалните мрежи”.  В това има много смисъл, вие коя информация предпочитате – тази препоръчана от вашите приятели или тази изкарана от някакви тъпи ботове

Google Checkout Trends следи твоите покупки, за да чертае трендове

Вече стана нормално за Google да използва неговия Google Trends, който знаем го какво прави – асистира ти в тракването на активност и сравнението на различни сърчове съотнесени към G-услуги като Google Reader примерно. Трендовете са супер инструмент за всеки, който си пада по статистики и графики. пишейки този пост открих, че Google Trends е много полезен и за себепознание/самоанализ. Моите Google Reader статс казват следното:

“From your 12 subscriptions, over the last 30 days you read 466 items, starred 5 items, shared 0 items, and emailed 0 items.”

Какво си мисля като анализирам тези данни? Мисля си, че съм човек с разнообразни интереси и добро ниво на информираност, който си пази прочетеното за себе си, май има проблеми с комуникацията и като цяло си е един интровертен и дори егоистичен кучи син.

Та сега трендове на това, кое се купува и кое не, има и в Google Checkout. Тоест щеше да има, ако услугата работеше, но тя не работи. Но ако за момент си представим, че работеше, то като вкараш няколко продукта разделени със запетая, то веднага ще получиш сравнение, доколко добре се продават те в Google Checkout.

Това определено засилва me-too ефекта и увереността в индивида, че не е сам на този свят. Аз лично много се кефя, когато като си избирам гащи (примерно) продавачката ми метка килър аргумента “Този модел много се купува”.

Сега разбирам защо го прави…

Постът е базиран на информация от Google Checkout Blogs ама много, много повърхностно.

Yahoo пускат портал за имоти

Логично е да се попитате, защо една от най-големите интернет компании се бие в гърдите за нещо, което investor.bg (примерно) има от сумати време.

В интернет бизнеса е много важно да направиш нещо първи, но не по-маловажно е да направиш нещо с мисъл. Този ход на Yahoo е изключително смислен. Със създаването на портала за имоти, компанията реагира най-логично на съб-прайм кризата на пазара за недвижими имоти.

Малко предистория и обяснения на кризата: Преди около 20 години няколко алчни финансиста в САЩ хвърлят око на тези потенциални клиенти, които нямат добро кредитно досие – съб-прайм клиенти (избушеняци, или нови емигранти, които просто не са прекарали достатъчно време в Америка, за да натрупат статистика). И решават да създадат такива ипотечни кредити, които да са подходящи за тази група рискови клиенти. Точно като оня гад Юрая Хийп, който се беше специализирал в ограбване на бедняци. Та започва едно масово отпускане на кредити само срещу лична карта, докато клетите съб-прайм клиенти не заприличват на феодални селяни, задлъжнявайки до гуша към всякакви банки и лизингови дружества. Когато миналата година БУУМ! пазара не издържа.

В резултат на тази експлозия навсякъде се разхвърчаха къщи, апартаменти и други недвижимости, чиито досегашни собственици не са в състояние да обслужват вноските по ипотеките. Та целта е колкото си може повече от тези летящи из въздуха безстопанствени имоти (не броим сегашните им собственици – банките) да попаднат на сайта Yahoo! Real Estate, откъдето да си намерят нов (стратегически) собственик. Имайте в предвид, че тези имоти са по-изгодни, и са почти нови. Няколко големи компании – брокери на недвижимости, са вече клиенти на портала и постват оферти на поразия.

Сега към нашия двор. Ако си мислите, че в БГ няма съб-прайм криза, много се лъжете. Ние нямаме много емигранти, но почти цялото население не може да си позволи ново жилище, но много му се иска, а и тези дяволски реклами навсякъде… Просто ние сме развиващ се пазар, който не е стигнал връхната си точка и банките предпочитат да си мълчат за лошите клиенти.

Но ако четете добре годишните им отчети, ще видите с колко са им нарастнали някои видове недвижими активи . Ние българите сме си малко извратени и имаме тъповато отношение към истината. Вместо да си я кажем и да търсим евентуални възможности, защото всяка криза поражда такива, ние си се срамуваме насаме, докато се правим на отворени и преуспели пред хората. Ето един такъв сайт би организирал цял един вторичен пазар на по-евтини и почти нови имоти.